10 oct 2007, 9:15

Розата 

  Poesía
966 0 24

Изгря, усмихна се отново слънцето,

стопи със топлина

замръзнали  картини по стъклата.

 

Зимата по тях рисуваше цветя.

Но слънцето със ласки

разнежи ледената й усмивка.

 

Загледах се в цветната градина -

на розовия храст крепеше се

една забравена от мене роза.

 

Да. Не исках да я късам,

да я карам да умре във

стъклената ваза на прозореца.

 

Затова оставих я на розовия храст,

защото ароматът й ме очарова,

та тя не можеше  в стъклен свят да диша.

 

И днес посрещна слънцето с усмивката

на ледена кралица,

и нищо, че сърцето й изстива,

преражда се за нов живот – неустоима.

 

NG/nnn

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??