Jul 23, 2009, 9:32 PM

Розов блян 

  Poetry » White poetry
1192 0 1

Розов блян

Морето бе розово вчера,
повярвай, розово беше.
И помня малката розова перла,
която в пясъка розов блестеше
и ти я прегърна със шепа.
А слънцето пареше вчера,
повярвай, огнено беше.
И пареха твоите пръсти,
когато докосна със шепот
косите ми огнено гъсти
и малката розова перла
изгря в тях от тебе втъкана.
Повярвай ми, огнено розов
сякаш светът беше станал.
Единствено синя прохлада
в очите ми нежно блестеше.
Във нея ме къпеше цяла
и синьото също гореше.

© Даниела Йончева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ако можеше това да бъде наистина така,но розовия блян се гледа през розови очила .Иначе всичко си е по мястото.
Random works
: ??:??