23 июл. 2009 г., 21:32

Розов блян 

  Поэзия » Белые стихи
1185 0 1

Розов блян

Морето бе розово вчера,
повярвай, розово беше.
И помня малката розова перла,
която в пясъка розов блестеше
и ти я прегърна със шепа.
А слънцето пареше вчера,
повярвай, огнено беше.
И пареха твоите пръсти,
когато докосна със шепот
косите ми огнено гъсти
и малката розова перла
изгря в тях от тебе втъкана.
Повярвай ми, огнено розов
сякаш светът беше станал.
Единствено синя прохлада
в очите ми нежно блестеше.
Във нея ме къпеше цяла
и синьото също гореше.

© Даниела Йончева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако можеше това да бъде наистина така,но розовия блян се гледа през розови очила .Иначе всичко си е по мястото.
Предложения
: ??:??