Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича
и нежно обагри страните ми.
Розов цвят така ми прилича,
като днешното утре без минало.
А дъждът все потропва безспир,
розови трели в песен извива.
В миглите нежна капка блести,
слънце малко, тъгата отмива. ...