Подръж ми чадъра за малко,
червило от чантата да извадя.
Този дъжд го изми… колко жалко…
Как усмивка за теб да запазя?
Вятъра лудо към мен се затича
и нежно обагри страните ми.
Розов цвят така ми прилича,
като днешното утре без минало.
А дъждът все потропва безспир,
розови трели в песен извива.
В миглите нежна капка блести,
слънце малко, тъгата отмива.
Подръж ми чадъра за малко…
На устните маргаритка цъфти.
Аз съм дъждът, ти слънцето жарко,
розово вятърно утре ми запази.
12.03.2023
© Todos los derechos reservados