Знам, че е зима, а ти си далеч,
а в погледа виждам единствено скреж
и хората ходят, изгубени в сън,
и всичко е свежо от мъка...
До огъня пада свята сълза
и някой си шепне нейде в леда:
аз исках живот, и душа, и следи.
Умрях, и все пак, настъпи...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up