Върху соления пясък пристъпил,
стоиш – замислен, безвкусен и сам.
В цигарата май че си скътал
последния си неизгаснал плам.
Търсиш някой с очи – не и морето –
то ще дойде и без да го чакаш.
Идва, споделяш му нещо и ето –
тъжно, безсилно, морето проплаква.
Назаем му искаш, русалка
с бисерен поглед и коси до земята.
Оглеждаш ги всички, но, жалко –
и те са безвкусни далеч от водата. ...