teda_gr26 (Теодора Пенева)
33 30
4 мар. 2007 г., 10:30

Русалка 

  Поэзия
1134 1 3

Върху соления пясък пристъпил,

стоиш – замислен, безвкусен и сам.

В цигарата май че си скътал

последния си неизгаснал плам.

 

Търсиш някой с очи – не и морето –

то ще дойде и без да го чакаш.

Идва, споделяш му нещо и ето –

тъжно, безсилно, морето проплаква.

 

Назаем му искаш, русалка

с бисерен поглед и коси до земята.

Оглеждаш ги всички, но, жалко –

и те са безвкусни далеч от водата.

 

Обръщаш се – пак сив и още по-сам.

В далечината отчаян се взираш.

Усмихнат, откриваш, че именно там,

на сушата, Тя се намира.

 

Ето пак онзи плам – надежда малка.

А цигарата отдавна изгасна…

Идва твоята земна русалка –

Усмихната, реална, прекрасна!

© Теодора Пенева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??