Dec 25, 2009, 2:54 PM

Русалка 

  Poetry » Landscape
464 0 0
Подухва вятър, пясъкът лети.
Морето се бунтува в своите игри.
Море от пяна, море от мечти
се вижда в нейните очи.
Седи самотно на една скала
една русалка, една душа.
Покрива златистата й коса
лицето, обляно в доброта.
Слънцето сънливо скрива
своя лъч последен.
Изгрява в мрак от кадифе
първата звезда, нейната вечерна сестра. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна-Мария Маркова All rights reserved.

Random works
: ??:??