Тъжно е когато вече в очите няма плам
и нещата стигат до там,
че вече дори милата не прегръщаш,
а само здрасти на здравей отвръщаш.
Тъжно е когато вече си привикнал
със самотата, а от обичта си отвикнал,
сърцето затворил си в малка кутия,
и болката от живота там прикриваш.
Всичко в сиво навсякъде виждаш
и на щастливите покрай теб завиждаш,
бавно отпиваш от чашата с рутината,
правиш наздравица със самотата.