5 июл. 2014 г., 23:30

Рутина 

  Поэзия » Другая
748 1 1

Тъжно е когато вече в очите няма плам

и нещата стигат до там,

че вече дори милата не прегръщаш, 

а само здрасти на здравей отвръщаш.

 

Тъжно е когато вече си привикнал

със самотата, а от обичта си отвикнал,

сърцето затворил си в малка кутия, 

и болката от живота там прикриваш.

 

Всичко в сиво навсякъде виждаш 

и на щастливите покрай теб завиждаш,

бавно отпиваш от чашата с рутината,

правиш наздравица със самотата.

© Роза Лилиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "бавно отпиваш от чашата с рутината,

    правиш наздравица със самотата."
    ---------------------------------------------
    Много сполучливи и силно въздействащи метафори!
    Прекрасен елегичен стих, който докосва сърцето!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??