През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две,
падат крехки, в снега се предават,
както аз се предавам на теб
в тишината. Отеквам от слабост.
И рисувам захвата в детайл.
Колко трудно ръце се щрихират...
Щом на тези ръце си летял
и на същите ти си умирал. ...