Ръце
През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две,
падат крехки, в снега се предават,
както аз се предавам на теб
в тишината. Отеквам от слабост.
И рисувам захвата в детайл.
Колко трудно ръце се щрихират...
Щом на тези ръце си летял
и на същите ти си умирал.
Без надежда, без сила, врабче,
повалено от камъче с прашка...
Аз сънувам живота, момче,
но не го ли сънувам, е страшно.
И не ме ли придържаш добре,
няма смисъл да палиш огнище.
Виж, снежинка размахва криле –
пада в огън и вече е нищо.
Стана тъжна рисунка, съвсем.
Стигнах края. Довърших с боичките.
Нарисувах ужасни ръце.
Исках само да кажа: обичам те.
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Коментарът на Ивето ме доведе тук. 🌸 Наистина прекрасен стих, Силве. Както преди бях казал, талантлива си, много! 😊
ПП Юри, с тази снимка си наистина объркващ 🤣🤣 първоначално се зачудих кой пише в мъжки род пък е мацка на снимката... 🤣 -
Прав е, Петьо, много е хубаво! Къде ли съм блеял миналата година? 😊
-
Еха, наистина е много хубаво, Силве! ❤️
-
Това ти е едно от най-добрите стихотворения, Силве. Засега. 👍🌞
-
Благодаря ти, Дени!🌷
-
Прекрасно, Силве!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Иве, благодаря от сърце за милите думи! ⚘
Юри, приятно ми и е, да те посрещна! Няма закъснели гости! Опънала съм софрата по всяко време.
Благодаря ти, Зигфрид, предполагам знаеш, че ми е неудобно да ми го казва талант като теб, затова го правиш. Да се изчервявам. Благодаря още веднъж.
Хубави почивни дни, приятели! Благодаря за любими.