С аромат на вечерна тъга...

Nov 11, 2007, 10:43 AM

Poetry

1198 0 15

Наситена, сладка усмивка
с аромат на вечерна тъга.
Красиво небрежна извивка
на докосваща устни ръка.
Светлина блести в очите ти
и напира от тях да изгрее.
Вятър прокарва в косите ти
смели мисли, за да ги... разпилее.
Бавно тихия залез тръгва
и те отвежда много далече.
Там, където си ляга слънцето,
укротено от топлата вечер. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

С аромат на вечерна тъга...

Want to read more?

Random works