11 nov 2007, 10:43

С аромат на вечерна тъга... 

  Poesía
1199 0 15
Наситена, сладка усмивка
с аромат на вечерна тъга.
Красиво небрежна извивка
на докосваща устни ръка.
Светлина блести в очите ти
и напира от тях да изгрее.
Вятър прокарва в косите ти
смели мисли, за да ги... разпилее.
Бавно тихия залез тръгва
и те отвежда много далече.
Там, където си ляга слънцето,
укротено от топлата вечер. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??