С АРОМАТА НА ПЕТУНИИ В НОЩТА

Мека, кадифена ръкавица е нощта.
Обгръща ме шепот магичен и образи,
сътворени от най-нежната бяла луна,
лицето скрила в рошаво бухнали лози.

С трепети плахи, листата си говорят,
скланят главички, преплитат клонки ръце.
Палави звездите, приближават се, спорят,
в гроздето оглеждат небесното си лице.

Лаят на кучетата раздира тишината.
Събуждат заспалите свои приятели.
Котката плавно пристъпя върху лозата.
Петната и бели са нейни предатели.

Тя скача леко върху циментовата пътека.
Кучетата притихват, разбрали че е своя.
По-умни са шарковците дори от човека.
До косъм познават цялата територия.

Хубаво ми е, топло на душата, весело.
Ставам. Ясно е че едва ли ще заспя.
Седя на прага тиха, в спомени унесена,
вдишвам аромата на петунии в нощта...

21 02 2016