Мека, кадифена ръкавица е нощта.
Обгръща ме шепот магичен и образи,
сътворени от най-нежната бяла луна,
лицето скрила в рошаво бухнали лози.
С трепети плахи, листата си говорят,
скланят главички, преплитат клонки ръце.
Палави звездите, приближават се, спорят,
в гроздето оглеждат небесното си лице.
Лаят на кучетата раздира тишината.
Събуждат заспалите свои приятели.
Котката плавно пристъпя върху лозата.
Петната и бели са нейни предатели. ...