Чертая окръжности бели
и ги посипвам с брокат и червило.
Стават моите затвори красиви
и като мънички надежди
бляскат в нощните двери
на безсънните ми стихове.
Ала все пак са затвори -
една линия, чийто край
се губи в началото
като змия, захапала
върха на опашката.
Безнадеждност! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up