Чертая окръжности бели
и ги посипвам с брокат и червило.
Стават моите затвори красиви
и като мънички надежди
бляскат в нощните двери
на безсънните ми стихове.
Ала все пак са затвори -
една линия, чийто край
се губи в началото
като змия, захапала
върха на опашката.
Безнадеждност! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация