Омайно си отива ден от Юли
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват.
Като броеница отмерват часове.
Като бисери сред езеро потрепват,
нашепвайки с омайни гласове.
Ти спри сега, тихичко седни до мене!
Да послушаме омайна красота,
как шумно по своите небесни вени
тече на моята любов кръвта... ...