Омайно си отива ден от Юли
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват.
Като броеница отмерват часове.
Като бисери сред езеро потрепват,
нашепвайки с омайни гласове.
Ти спри сега, тихичко седни до мене!
Да послушаме омайна красота,
как шумно по своите небесни вени
тече на моята любов кръвта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse