С Цвят На Луна

Jul 12, 2019, 12:19 AM

Poetry » Love, Landscape

759 1 1

Подяравам ти луната,
там, на горе погледни,
нека да ти озари съдбата,
смелостта си тя да ти дари.

Подарявам ти цветята,
с цветовете на мечти,
да излъчват аромата,
на спокойствието без беди.

Подарявам ни земята,
не изпълнената с мъгли,
а онази около краката,
дето ни събира и дели.

А от теб не искам много,
затова недей се ти плаши,
не искам стръмни и високи,
планини на гръб да носиш ти.

Искам единствено морето,
синьо, като твоите очи,
дето от далеч наднича,
да посмее да се появи.

И накъдето и да се затича,
няма да е на самотен бряг,
защото някой го обича,
и му носи лунен цвят.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dansyto (Данаил Таков)

2019-08-04T15:33:21+03:00

Има хубав замисъл творбата ти, Стилиян. Има обаче и, бих ги нарекъл недоглеждания, които можеш за в бъдеще да изчистваш - думите - нагоре, отдалеч се пишат слято. Аз бих написал - смелост тя да ти дари. - за да запазиш ритъма. Земята, не е около, а под краката, обикновено. Добронамерен съм, въпреки забележките. Харесвам как пишеш, имаш потенциал, не че аз съм перфектен. Поздрави! Бъди вдъхновен!