Със  дявола се срещнах случайно

Зърнах го в среднощен локал

В  ъгъла  тъмен  потайно

Пиеше  вино от златен бокал

С поглед надменен ми каза „здравей”

И вдигна бокала със тост

Да пием  обичта  да живей

С типичната в очите си  злост

И изпи го доволен на екс

Със поглед забит във пилона

В момичето  предлагащо  секс

негова  невръстна  мадона

усмихнат  с нескрито доволство

Като бог в своя си храм

Потънал  в  разкош и доволство

От  любов не познаваща срам

Отсече

Приемаш ли аз вече съм бог

Уважаван  почитан  навред

Няма  неподвластен  на  моя  порок

Слугуват ми всички навред

Какво е туй вярност дълг и морал

отживелици  стари и грешни

Сантиментален  си друже та  чак ме е жал

За теб и твоите принципи  смешни

Каква е тази празна любов

Какви са  тези  глупави  чувства

Влез във  крак животът е нов

Любовта е вече  изкуство

Политика  власт  и  пари

В това е днес красотата

и  в  огъня  мой  всеки  гори

вперил  очи  в  голотата

Отвърнах му

Много са низки твоите стремления

Твърде жалък дребнав си за бог

До  шия си в калта в прегрешения

 „друже  зеленоок”

И още нещо ме чуй  ще ти  кажа

Скоро ще свърши  твоето величие

Иде изгревът светлина ще те смаже

И  ще  има пак любов и приличие

Защото  душата е храм

Във който любовта ни живее

Родена в оня вълшебния  плам

дето в душите в сърцата ни тлее

Аз тръгвам дано ме разбираш

Макар че не вярвам ти нямаш  душа

Ти ги купуваш продаваш не спираш

От бог си  обречен не не  греша