Със дявола се срещнах случайно
Зърнах го в среднощен локал
В ъгъла тъмен потайно
Пиеше вино от златен бокал
С поглед надменен ми каза „здравей”
И вдигна бокала със тост
Да пием обичта да живей
С типичната в очите си злост
И изпи го доволен на екс
Със поглед забит във пилона
В момичето предлагащо секс
негова невръстна мадона
усмихнат с нескрито доволство
Като бог в своя си храм
Потънал в разкош и доволство
От любов не познаваща срам
Отсече
Приемаш ли аз вече съм бог
Уважаван почитан навред
Няма неподвластен на моя порок
Слугуват ми всички навред
Какво е туй вярност дълг и морал
отживелици стари и грешни
Сантиментален си друже та чак ме е жал
За теб и твоите принципи смешни
Каква е тази празна любов
Какви са тези глупави чувства
Влез във крак животът е нов
Любовта е вече изкуство
Политика власт и пари
В това е днес красотата
и в огъня мой всеки гори
вперил очи в голотата
Отвърнах му
Много са низки твоите стремления
Твърде жалък дребнав си за бог
До шия си в калта в прегрешения
„друже зеленоок”
И още нещо ме чуй ще ти кажа
Скоро ще свърши твоето величие
Иде изгревът светлина ще те смаже
И ще има пак любов и приличие
Защото душата е храм
Във който любовта ни живее
Родена в оня вълшебния плам
дето в душите в сърцата ни тлее
Аз тръгвам дано ме разбираш
Макар че не вярвам ти нямаш душа
Ти ги купуваш продаваш не спираш
От бог си обречен не не греша
© Динко Милев Все права защищены