От когато се раждаме в белия свят,
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз
над реки, сред поляни, под Шипка епична.
Брули вятър лицето под слънчев кувьоз,
колелетата пеят приспивно-ритмично.
Той не спира на малките гари, лети
към морето задъхано, кротко, лениво
дето чака на кея и цяла блести
малка яхта с платна, с дъх на миди и гнило. ...