28 jul 2014, 7:24

С дъх на миди и гнило 

  Poesía » Del paisaje
482 0 8
От когато се раждаме в белия свят,
почва дявол рогат във врата ни да диша
и животът ни бял, през сълзи и през смях,
преминава в борба, за която венчани сме свише.
Аз на влака съм пътник, летящ в коловоз
над реки, сред поляни, под Шипка епична.
Брули вятър лицето под слънчев кувьоз,
колелетата пеят приспивно-ритмично.
Той не спира на малките гари, лети
към морето задъхано, кротко, лениво
дето чака на кея и цяла блести
малка яхта с платна, с дъх на миди и гнило. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??