May 2, 2005, 11:07 AM

С дъх на забрава 

  Poetry
1518 0 0
Страх ме е да си представя,
че е с време любовта,
че часовник отброява
миговете на страстта.

Та така ли е устроено сърцето ни коварно,
да пулсира в младостта,
да запомня тъй нетрайно.

Откъснати един от друг,
се погубваме в раздора.
И сякаш правим си напук,
не протягаме ръка в простора.

А какво печелим от това
и в любовта да сме практични,
пестим и тънем в самота,
оставайки си егоисти.

© Тони Божинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??