С дъх на забрава

2 may 2005, 11:07

Poesía

1654 0 0

Страх ме е да си представя,
че е с време любовта,
че часовник отброява
миговете на страстта.
Та така ли е устроено сърцето ни коварно,
да пулсира в младостта,
да запомня тъй нетрайно.
Откъснати един от друг,
се погубваме в раздора.
И сякаш правим си напук,
не протягаме ръка в простора.
А какво печелим от това ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

С дъх на забрава

Искате да прочетете повече?

Propuestas