2 may 2005, 11:07

С дъх на забрава 

  Poesía
1517 0 0
Страх ме е да си представя,
че е с време любовта,
че часовник отброява
миговете на страстта.

Та така ли е устроено сърцето ни коварно,
да пулсира в младостта,
да запомня тъй нетрайно.

Откъснати един от друг,
се погубваме в раздора.
И сякаш правим си напук,
не протягаме ръка в простора.

А какво печелим от това
и в любовта да сме практични,
пестим и тънем в самота,
оставайки си егоисти.

© Тони Божинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??