С грейнало лице
Удавени светкавици в покоя
сред тътена от стихнал глас -
прекъсват на орисници двубоя
с проблясъци в среднощен час.
"Да бъде ден"- дочувам ветровете.
"Да бъде ден"- прошепват висини.
И тук - сред хребета на боговете,
у мен свещена орисията ехти.
Сега из звездни пътища пътувам,
сега ме носят пърхащи криле
и като разлистен цвят изплувам ...