С грейнало лице

10 abr 2014, 23:29 2014-04-10T23:31:56+03:00

Poesía

435 0 5

С грейнало лице

Удавени светкавици в покоя
сред тътена от стихнал глас -
прекъсват на орисници двубоя
с проблясъци в среднощен час.

"Да бъде ден"- дочувам ветровете.
"Да бъде ден"- прошепват висини.
И тук - сред хребета на боговете,
у мен свещена орисията ехти.

Сега из звездни пътища пътувам,
сега ме носят пърхащи криле
и като разлистен цвят изплувам
сред хоризонта с грейнало лице.

Лъчиста

El Autor ha prohibido la votación.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

p74poli (ЛЪЧИСТА)

2014-04-11T16:00:53+03:00

Благодаря Ви!!!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-04-11T11:42:18+03:00

Прекрасен полет на душата!
Katriona (Кети Рашева)

2014-04-11T10:50:27+03:00

Завидях ти за тази красота, която владее душата ти, Поли!
bojenski (Иван Иванов)

2014-04-11T07:34:48+03:00

Богата, красива поезия!
vyatur13 (Елена)

2014-04-10T23:40:06+03:00

Сега ме носят пърхащи криле ! Много ми хареса! Благодаря !