Лятото увяхваше в ръце ми,
бавно и мъчително, едва,
жълтееха зениците му уморени
в последни краски топлина.
Птиците разсичаха небето,
теглеха с крила напред,
отскубваха по малко от сърцето
спомени, оставени от теб.
Отиваше си, сякаш време беше
за смяна на поредния сезон,
в живота ми - далече не безгрешен,
угасваща звезда на моя небосклон. ...