20 sept 2007, 0:32

С лятото си тръгва любовта 

  Poesía
640 0 6
Лятото увяхваше в ръце ми,
бавно и мъчително, едва,
жълтееха зениците му уморени
в последни краски топлина.
Птиците разсичаха небето,
теглеха с крила напред,
отскубваха по малко от сърцето
спомени, оставени от теб.
Отиваше си, сякаш време беше
за смяна на поредния сезон,
в живота ми - далече не безгрешен,
угасваща звезда на моя небосклон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??