С любов

May 4, 2014, 9:35 PM 2014-05-05T12:50:13+03:00

Poetry » Phylosophy

1022 0 5

На брат ми

На масата застилам безнадежност...

Във вазата разлиства тишина...

Чашата ти пълня с топла нежност...

Докосвам с обич твоята ръка.

Говорим за отминали години...

Говорим си за моите деца,

за твоите мечти недоживени,

но в монолог превръща се речта...

По устните ми бавно пак се стича

солената целувка на скръбта,

Тъгата седнала до мен заспива...

Сърцето ми изпълва празнота!!

На масата остава безнадежност...

Във вазата повяхва тишина...

Чашата изстива с бяла нежност...

В леглото ти заспива пустота.

Винаги те нося в сърцето си!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

maylily (Христина Дренска)

2014-05-05T12:49:44+03:00

Благодаря!!!За неЖността също благодаря,но тишината разлиства,сама във вазата А за оценката Ви много благодаря,изстрадано е
djudjii (Жанет Велкова)

2014-05-05T12:22:25+03:00

Съкровено и тъжно!
Въздейства ми.
(имаш две неволни грешки в началото и края, виж си ги - разлистваМ и неЖност )
maylily (Христина Дренска)

2014-05-05T08:45:26+03:00

Благодаря !!!
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

2014-05-05T05:55:21+03:00

Поклон! Написано с нежност Поклон
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-04T23:17:01+03:00

!!!