На брат ми
На масата застилам безнадежност...
Във вазата разлиства тишина...
Чашата ти пълня с топла нежност...
Докосвам с обич твоята ръка.
Говорим за отминали години...
Говорим си за моите деца,
за твоите мечти недоживени,
но в монолог превръща се речта...
По устните ми бавно пак се стича
солената целувка на скръбта,
Тъгата седнала до мен заспива... ...