С мирис на слънце след дъжд

Jun 15, 2018, 8:19 PM

Poetry » Love

1271 0 1

Понякога не съм жена, а Време...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината
продължи в прегръдката ти...
и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”
А твоят дъх разбърква посоките
за да се слеят в мен...
© Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Произведението е включено в:

Една разсънена сълза

pavli

Books

BGN 10.00

2020-05-19T10:51:40+03:00 1900 1

С мирис на слънце след дъжд

Want to read more?

Произведението е включено в:

Random works