С мирис на слънце след дъжд

15 июн. 2018 г., 20:19

Поэзия » Любовная

1272 0 1

Понякога не съм жена, а Време...
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб...
като късно Слънце...
и всеки сърдечен удар на тишината
продължи в прегръдката ти...
и заглуши думите: „Колко дълго те чаках...”
А твоят дъх разбърква посоките
за да се слеят в мен...
© Павлина Петрова