И пак под алкохолните пари

си спомням за отминили дни, 

и плача самотна, защото

много далече си ти.

Как искам сърцето ти бурно

в мойте ръце да държа

и силно устните ти да целуна

- защото страшно ми липсваш, 

другарю в живота ми земен.

Но съдбата ни тъй отреди, 

разделени да бъдеме двама

- за да спечелим за бъдните дни.

Старостта неизбежно ни гони, 

но ще дойдат и хубави дни,

когато със тебе прегърнати, 

ще си спомняме за отминали години...

С надежда за бъдеще светло, 

на целия свят по света, 

ще седиме на пейката бяла, 

под слънчеви топли лъчи.