И пак под алкохолните пари
си спомням за отминили дни,
и плача самотна, защото
много далече си ти.
Как искам сърцето ти бурно
в мойте ръце да държа
и силно устните ти да целуна
- защото страшно ми липсваш,
другарю в живота ми земен.
Но съдбата ни тъй отреди,
разделени да бъдеме двама
- за да спечелим за бъдните дни.
Старостта неизбежно ни гони,
но ще дойдат и хубави дни,
когато със тебе прегърнати,
ще си спомняме за отминали години...
С надежда за бъдеще светло,
на целия свят по света,
ще седиме на пейката бяла,
под слънчеви топли лъчи.
© Анка Александрова Todos los derechos reservados