Съдбата срещна ни отново след години, сега големи сме, не сме деца, и чудя се къде е любовта отминала, дали живее още в нашите сърца. Дали отново с теб ще се обичаме? Дали съдбата ще ни събере? Без теб живях, но много те обичах, и споменът душата ми гризе. Деца ний бяхме и деца ще си останем. Не зная как, къде, с какво сгреших? Дали наистина ме ти обичаше? За спомен ти оставям този стих. В сърцето мое вечно ще живееш, дори сега да си далеч от мен, мигът пропуснат нека изживеем, животът кратък е, понякога студен. В живота си всеки нещо постигнал е: семейство, деца и мечти, ти не забравяй красивите мигове. Тъй, както аз те обичам - обичай ме ти.
p.s Този стих посвещавам на момчето, което обичах.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.