14.03.2008 г., 11:24 ч.

с обич за теб! 

  Поезия » Любовна
771 0 3
Съдбата срещна ни отново след години,
сега големи сме, не сме деца,
и чудя се къде е любовта отминала,
дали живее още в нашите сърца.
Дали отново с теб ще се обичаме?
Дали съдбата ще ни събере?
Без теб живях, но много те обичах,
и споменът душата ми гризе.
Деца ний бяхме и деца ще си останем.
Не зная как, къде, с какво сгреших?
Дали наистина ме ти обичаше?
За спомен ти оставям този стих.
В сърцето мое вечно ще живееш,
дори сега да си далеч от мен,
мигът пропуснат нека изживеем,
животът кратък е, понякога студен.
В живота си всеки нещо постигнал е:
семейство, деца и мечти,
ти не забравяй красивите мигове.
Тъй, както аз те обичам - обичай ме ти.

p.s Този стих посвещавам на момчето, което обичах.

© Памела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??