Jan 2, 2013, 10:12 PM

С оголяла от болка душа 

  Poetry
567 0 4

 

С оголяла от болка душа
крача в преспите бели, а черни
дни на горест и самота
ме препъват и сърцето ми стене.

 

Че обичах небе и звезди
и да гледам как слънце изгрява,
но се случи, че в моите дни
дори слънцето май ме забравя...

 

И си имам само крехки мечти
като лъч - да проблясват и гаснат.
Безнадеждна със глухи сълзи,
във живота ми мислите крачат.

 

Oтесня ли ми пътят сама,
или нейде загубих душата си.
Може би случва се всичко това,
за да бъда по-силна в живота си.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • По - силна и по - щастлива!
  • нека боли...
    жив съм
    крача нагоре
    бял е върхът
    звездите са близо
  • Да, болката е живот! Как, ще разберем, че сме живи ако не ни боли...
    Господ дава само толкова колкото можем да понесем, и ако няма светлинка в тунела трябва сами да запалим свеща си и вървим напред със вдигната глава, така ми каза един приятел! Паля своята свещ от вътрето в себе си и потеглям!
  • Болката е живот! Ако не боли, може и да си умрял, нали! А мечтите, даже и несбъднати, са надеждата! Нека се надяваме, зашото сме хора! А колко са истински хора... Много, малко, Евгения, много малко, както добре знаеш! Тесният път дава ширина на душата - тя мисли и разбира! Човекът е важен, не "растежът" на "политическата" класа (т.н. "един процент" - ТОВА СА Мизерниците, заграбващи световните ресурси - давам примери - всички "преуспели" бизнесмени у нас, още по-лошо - тези по света!). Как да не ги презреш от дъното на душата си!
    Аз не смятам, че прякото съчувстие помага на хората, напротив - казвам, че даже и в най-гадния момент, всеки трябва да е безжалостен към себе си, ако се обича - така ще си помогне, и ще поискат другите хора да видят този Човек!
    Никога не смесвам лирическия герой или лирическата героиня с автора - много е елементарно, а сайтът е твърде добър и интелектуален ( в най-добрия смисъл), за да го правим!
Random works
: ??:??