2 янв. 2013 г., 22:12

С оголяла от болка душа 

  Поэзия
600 0 4
С оголяла от болка душа
крача в преспите бели, а черни
дни на горест и самота
ме препъват и сърцето ми стене.
Че обичах небе и звезди
и да гледам как слънце изгрява,
но се случи, че в моите дни
дори слънцето май ме забравя...
И си имам само крехки мечти
като лъч - да проблясват и гаснат.
Безнадеждна със глухи сълзи,
във живота ми мислите крачат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??