Mar 20, 2008, 7:31 PM
С писък... с болка...
С писък заглушавам гласовете,
ликът ти, тъгата...
На инат не чувствам сълзите,
падащи от очите... давещи душата.
С болка възкръсвам от нищото,
бягам от мен самата,
не искам, не мога, не трябва
... но ще се надявам някой да
пробуди пак в мен жената.
Сега съм сянка... от твоята ирония,
капка на дъното на океана... нямам любов,
ти прогони я!
ликът ти, тъгата...
На инат не чувствам сълзите,
падащи от очите... давещи душата.
С болка възкръсвам от нищото,
бягам от мен самата,
не искам, не мога, не трябва
... но ще се надявам някой да
пробуди пак в мен жената.
Сега съм сянка... от твоята ирония,
капка на дъното на океана... нямам любов,
ти прогони я!
© Красинка кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
От мен успех и курс напред!
(оценката не е моя)