С писък заглушавам гласовете, ликът ти, тъгата... На инат не чувствам сълзите, падащи от очите... давещи душата. С болка възкръсвам от нищото, бягам от мен самата, не искам, не мога, не трябва ... но ще се надявам някой да пробуди пак в мен жената. Сега съм сянка... от твоята ирония, капка на дъното на океана... нямам любов, ти прогони я!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
От мен успех и курс напред!
(оценката не е моя)