Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
May 21, 2011, 12:31 PM

С пролетта се разминах 

  Poetry
994 0 15

Този дъжд накипял все прелива
над зеленооки поляни и клони.
Плуват облаци и си отива
моята пролет над прецъфтяли люляци.
Колко я чаках, жадувах, сънувах...
бели мечти измечтах да я имам.
Беше ли тук... та аз не докоснах
с поглед дори, а толкова исках.
Привечер пламва на запад небето.
С залеза ален припомня ми нещо.
Кътам искрички от обич в сърцето,
и си поплаквам за вкъщи във тъмното.
Двора почистих. Посадих си цветенца,
сякаш стих писах поливан със сълзи.
Обградих с керемидки зелени листенца
и пътечка направих с трепетещи пръсти.
Тука по тъмно денят ми се съмва
в грижи над болната моя сестра.
Мама в килера все нещо тършува,
а вън все проплаква старата наша чешма.
Загрубяха ми дланите от плевене, копане,
даже косих със коса пощръклели тревите.
Тука на село все броя дните
и все забравям кой ден е сред грижите.
Само да спре този дъжд, ще си спомня
нещо забравено, нещо пропуснато...
че и животът е като спукана стомна...
С пролетта се разминах. Чакам го - лятото.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Елена, Ивайло!
  • Честит рожден ден, Джейни. Ти си оставаш един от най-благородните хора, които срещнах през календарната година...Да е жива и здрава, слънчевата посестрима в теб, за да вае от светлинната нишка на думите магически пъстроцветия...
  • !!!
  • Благодаря ти, Станислава! Сега съм в лятото
  • Важното е,че си в лятото,Джейни!
    Честит рожден ден!
  • Докосна ме! Благодаря ти!
  • "Само да спре този дъжд, ще си спомня
    нещо забравено, нещо пропуснато...
    че и животът е като спукана стомна...
    С пролетта се разминах. Чакам го - лятото"

    Сезоните на болката не се предсказват
    тя може да е зима със години.
    Но ако стрък от пролетта във теб запазиш,
    то лятото не ще да те отмине...

    Кураж, Джейни.

  • Тъжно...
    Но и лятото на чувствата има красота!
  • Красива е тъгата ти,Джейни........
  • Много въздействащ стих!
  • Хубав стих, особено началото и финала!
  • натъжи ме, Джейни...
    а стихът ти е прекрасен..
    сърдечно те, прегръщам..с обич.
  • Само да спре този дъжд, ще си спомня
    нещо забравено, нещо пропуснато...
    че и животът е като спукана стомна...
    !!!
  • Болката ражда най- истинските стихове.
  • Трогна ме до болка с този стих, Джени! Толкова познати чувства...
Random works
: ??:??