Този дъжд накипял все прелива
над зеленооки поляни и клони.
Плуват облаци и си отива
моята пролет над прецъфтяли люляци.
Колко я чаках, жадувах, сънувах...
бели мечти измечтах да я имам.
Беше ли тук... та аз не докоснах
с поглед дори, а толкова исках.
Привечер пламва на запад небето.
С залеза ален припомня ми нещо.
Кътам искрички от обич в сърцето,
и си поплаквам за вкъщи във тъмното. ...