Аз все съм преизпълнена с разбиране.
(Кога ли, някой мен ще разбере?)
Светът ми се мени с нереагиране,
а аз стърча сред него като свещ.
Надеждите ми – капки восък слизат
надолу по неравния наклон.
Раздавам ги – като последна риза-
с разбиране, усмивка и достойнство.
От поглед половинчат и ги разбирам
децата си - във трудните решения,
пледиращи внимание родители,
мъжът прегръщащ свойте изкушения. ...