С разбиране
Аз все съм преизпълнена с разбиране.
(Кога ли, някой мен ще разбере?)
Светът ми се мени с нереагиране,
а аз стърча сред него като свещ.
Надеждите ми – капки восък слизат
надолу по неравния наклон.
Раздавам ги – като последна риза-
с разбиране, усмивка и достойнство.
От поглед половинчат и ги разбирам
децата си - във трудните решения,
пледиращи внимание родители,
мъжът прегръщащ свойте изкушения.
На внучето въпросите, неспиращи,
на чуждите - и семето, и плявата.
С усмивка все разбирам и разбирам,
а в мене само пустота остава...
Разбирам на природата сезоните
редуващи пороите и сушата.
Онези - дето уж коват законите,
а всеки бърза да напълни гушата...
И теб разбирам, Господи... И теб...
Според брашното – то такъв е хлябът.
Но чакам в теб разбиране да трепне,
че вярата ми с всеки ден отслабва...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Разбирам какво ти е на душичката! Изповедта ти ме докосна и зададе въпроси, обърнати към мен самата. Мъдростта ти е заразителна, за което ти благодаря!
-
Творба - откровение и изповед!
-
!
-
Благодаря за разбирането, момичета и момчета!Бъдете здрави!
-
Прегръдки от една стара познайница - с много обич и разбиране!
-
Истинско и въздействащо!
Поздрави, Довереница! -
Невероятно е!
-
И теб разбирам, Господи... И теб...
Според брашното – то такъв е хлябът.
Но чакам в теб разбиране да трепне,
че вярата ми с всеки ден отслабва...
Трогателно истинско и толкова близко! Благодаря ти, Доче! -
Като стрела се заби в сърцето ми този твой стих,Доче!Точно днес е трябвало да го прочета.Все пак Господ си знае работата...Благодаря!
-
Разбрах и харесах! Прекрасен стих, събрал болката, страданията, надеждата и вярата за промяна. Поздравявам те!
-
Ех, Доче... Разбирам те и споделям.
-
Разбирам те, Доче...Въздействащо откровение!
-
Много е добро! Браво!
-
Разбрах те, Доче! Споделям посланието!
-
Чудесно те разбирам, мила Доче!Около мен е същото завихряне - разбирам те,
до болка те усещам!Желая ти търпение да имаш и дано пък някой да те разбере!
Творбата ти е толкова истинска!Поздрав и спокойна вечер! -
Разбирам те!
Без анализ и съвети от мене - само поздрави! -
Всички коментирали до тук са казали много големи истини, аз само ще добавя, че Бог не ни дава повече, отколкото можем да понесем, и Той ни обича повече, отколкото ние самите се обичаме... Да раздаваме, да обичаме и да разбираме, това е благословение, което не всеки осъзнава!
Поздравявам те, Доче, за прекрасното стихотворение! -
Разбираме, подкрепяме, прощаваме,
решаваме с усмивка чужди ребуси,
а пътят към безоблачно раздаване
започва със разбиране на себе си
Поздрави, Доче! -
Думите ти са пропити с тъга и разочарование...Но мислещият човек не може да се чувства по друг начин. И в Еклисиаста е писано – познанието е тъга...Накрая остава само тъга и безверие!Истинско прозрение е стихът ти!
-
Когато не получава съответния отзвук, човек се уморява да се раздава, колкото и да е великодушен.
Много добре разбираш човешката душа, Доче.
Навреме ми дойде този твой мъдър стих.
Благодаря ти! -
Евангелие от Марк: 15:34 :
"А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"
Дори Сина бе изоставен от Отец в смъртния му час /както свидетелстват горните редове/, та трябваше разпнатият отдясно на него разбойник да му вдъхне вяра!
Какво остава за нас, Доче. С годините вярата отслабва. Само фанатизмът е способен да се противопостави на това. Ала фанатизмът може да прилича понякога на вяра, но не е!
Отличен финал на отличното ти стихотворение. Както винаги и този твой текст е изпипан и филосфско-житейски проникновен.
Поздравявам те с възхищение и ти пожелавам една сбъдваща се, според желанията ти, нова седмица! -
Прекрасен стих - изповед, Доче!
Но не бива да спираш да вярваш, защото последните времена, според Свещеното писание ще бъдат и по-страшни.
Твоите стихове винаги замислят с дълбочината на тематиката!
Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
