Оплита се гласът ти във нощта,
танцуват думите - сърцето чули
и с капки смях и мъничко тъга,
нанасят чувствата по мойте скули.
Отново си до мене - сякаш бях
забравил, че нощта е тъй красива,
че още диша в нея - онзи грях
със който тя доказва... че е жива.
Отново се оплитам в любовта
и думите и сякаш с тебе сричам,
разбрал, че няма друго на света,
освен едно... небето да обичам... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up