Оплита се гласът ти във нощта,
танцуват думите - сърцето чули
и с капки смях и мъничко тъга,
нанасят чувствата по мойте скули.
Отново си до мене - сякаш бях
забравил, че нощта е тъй красива,
че още диша в нея - онзи грях
със който тя доказва... че е жива.
Отново се оплитам в любовта
и думите и сякаш с тебе сричам,
разбрал, че няма друго на света,
освен едно... небето да обичам... ...